(из цикъла \"Вицове в рими\")

Димитър Гогов, повече познат
под името Майтапа, си седеше
под ореха на селския площад
сред жегата на сенчица и хлад
и люпеше си семки. Кротко беше

застанала до него и с опашка
помахваше си кравата му Бела.
Отсреща във кафето веселяшка
компания младежи на по чашка
кикотеха се нещо. После смело

едно девойче стана, приближи се
и каза му; „Бе чичо, туй говедо
застанало до тебе, умириса
площада и кафето... чак ме втриса...
И я кажи, защо тъй тъжно гледа?”

Огледа я Майтапа - сочна, млада,
със форми напращяли, па й рече:
„И тебе, моме, ако ти се пада
един път у годината награда
бикът да ти е, а пък всяка вечер

за вимето те стискат, нажалено
ще гледаш не, а даже ще ревеш.
И да ти кажа, запомни от мене,
ако си търсиш, има сътворено
чесало, знай, за всякакъв сърбеж!”