Моят котарак се влюби...
В котката съседска по врата!
Чак акъла си загуби
и забрави всички правила!
Ходи като луд напред-назад,
постоянно нещо ми говори.
Не яде, но и не чувства глад,
само погледа му – ококорен!
А пък тя е котка –моралистка
и не бута никакъв гювеч!
Той, глупакът, бърза и натиска,
мира няма – цел си има веч!
Казвам му – недей така с рогата,
мацка е това – от сой и род!
Ама не – мяучи пред вратата
като глух койот във боен ход!
И аз не знам какво ще стане
със този пезевенк голям!
С нахалството си да престане,
че мен ме хваща вече срам!
А тя, горката котка мила
не смее вече да излезе!
Във коша тъжно се е свила
докато слънцето залезе...