StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,533
   Потребители: 12,345
   Автори: 3,997
   Коментари: 309,550
   Точки: 2,638,602
   Съобщения: 136,784
   Лексикони: 4,483
   Снимки: 10,767

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ВИНОВНИ НЯМА

 

Какво чудо ми дойде хора на главата?
Не съм предполагал, че ще стане така.
Без причина да се разведем с жената.
Даже не съм и посегнал веднъж с ръка.

Навлезе тя в една възраст, в която...
все и беше топло и все се потеше.
Няма значение сезона - зима и лято.
На нея винаги горещо и топло и беше.

Отваря прозореца и се разхожда гола.
Аз треперя от студ и ми трака ченето.
Взех да подсмърчам и ми тече сополът,
а жена ми си прави вятър в лицето.

Размахва един стар вестник срещу мен.
Пуфти от жега. Не знам къде я намери?
Да ама не аз, а тя самата има проблем.
На кръв ме гледа и вечно се чумери....

А мен ме спипа една ангина голяма.
С подути сливици и гърло червено.
Цял ден лежа болен и то по пижама,
охкам и пъшкам и все ми е студено.

С родопско одеяло завит през главата.
Сякаш съм в Аляска, а не болен в хола.
На охлаждане пусна климатика жената
и тръгна да простира прането вън гола.

Изпих хапчета- а, те цели три шепи
и се озъбих от студ като стар Ескимос.
А на жена ми очите сякаш бяха слепи
и ме обиди, че съм зиморничав и прост.

Ето така почнаха нашите проблеми.
А не несходство в характерите- "Нали?"
То мойто не беше само ангина и хреми
и от инжекции чак задникът ме боли.

Тогава решихме единодушно с жената.
По взаимно съгласие - "Точка!" и "Край!"
Аз с балтон, а тя стои по прашки горката
и после - "Господин съдия, развод ни дай!"

"Въз основа на какво така го решихте?
Дайте причина за отношенията лични!
Какво се случи, че вие се променихте
и предприемате тези мерки драстични?"

"Аз, господин съдия, не издържам вече.
Жена ми ме простуди все съм болен.
Тя спи гола, а пък аз с вълнено елече.
Ето за това съм от нея недоволен!"

На всичко от горе до фалит ме докара.
Заради нея лапам хапчета като луд.
Мислих да купя кола, че тази е стара,
а жена ми иска да ме умори от студ!

Без пукнат лев съм заради настинките,
а тя отваря вратата да се проветрява.
Профуках си за илачи дори и стотинките...
Не може г- н съдия така да продължава!

От студа знаете, че на шушулка ми става?...
И аз се срамувам от мъжките си успехи...
А жена ми после така ми се подиграва
и напук си сваля всичките си дрехи.

"А вие, госпожо, кажете вашите аргументи!"
"Господин съдия - Няма виновен!" - жена ми рече.
Той мъжът ми е такъв... капризен на моменти.
Проблема е в глобалното затопляне най-вече!

автор - Красимира Димитрова


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Хумористична
публикувана на: 2018-09-27
прочитания: 54
точки: 12 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 7 (виж препоръчалите)

Вход