Хвърлих око на една съседка.
Тя е млада, хубава и красива.
Тялото и беше като на атлетка.
С две думи на всякъде я бива.
Някога пред входа и намигам,
а тя ме гледа и се възхищава.
Акциите и до небето ги вдигам.
Усещам, че и тя ме обожава.
Бях готов да я поканя на гости,
но не намирах подходящ момент.
Нека да минат сегашните пости
ще и направя красив комплимент.
Веднъж я заварих пред асансьора
с една баба от по горните етажи.
Бяхме трима, нямаше други хора.
Всичките сме познати и все наши.
Качихме се заедно и.... за късмет
токът спря и на тъмното стояхме.
Така беше- ни назад, ни напред.
Повече от час и нещо там бяхме.
Реших да се възползвам точно сега
и награбих съседката в асансьора.
В най- удобен момент и пуснах ръка
далеч от погледите на другите хора.
Тя стои, не мърда, а само пъшка...
Усетих как гърдите и... се люлеят.
Отправих и една целувка мъжка,
а телата ни само за любов копнеят.
В този миг токът дойде без покана
и без малко на земята да се срина.
Не знаех от срам кой път да хвана
изгубих тотално говор и картина.
И вместо момичето без да искам
съм награбил в тъмното баба Цана.
Толкова загубен, да и се натискам.
Изгърмях си патрона- Това стана!
Сега бабата си търси повод редовно
и кисне пред вратата на апартамента.
Гледа ме в очите страстно и любовно
точно така е и то на... сто процента.
За щяло и не щяло звъни на вратата.
Само дето бабката си няма хал хабер.
А на мен горкия ми побеля от яд косата...
Уж, че искала да и дам сол или пипер.
Сега ще съдя енергото за проблема...
Защо спря тока без да ни предупреди?
Точка и край! Спирам я вече тази тема.
А съседката се омъжи и.... взе че роди.
автор- Красимира Димитрова
