(из цикъла \"Вицове в рими\")
Учителят по”Етика и право”
в десети клас провеждаше урок.
Опитваше се той да обяснява
какво е ад и рай, какво е бог.
Говореше си той, а пък отзад,
с ръце прикрити под чина небрежно,
забравил всичко друго в този свят,
обарваше Иван, Росица нежно.
Учителят ядосан го посочи
И каза му; “Иване, я стани!
То бива, ама твоето безочие
надмина всяка норма! Престани!
И я кажи ми, за да влезе в Рая,
Как нужно е човек да е живял?”
“А, господине, аз това го зная –
да бъде трябва първо поумрял!”