StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,714
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,001
   Коментари: 318,269
   Точки: 2,645,841
   Съобщения: 155,327
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,765

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Това не е Разказ, а Истински разговор

Аз не съм авторът на този разказ.
Авторът е Живота.
Другият участник е моят много добър приятел Марин Станков.
Посветено на него и на всичките ми приятели, без които нямаше да има живот.


Четвъртък, осемнадесет и дванадесет, мое време, два сутринта в България. Пак съм пред компютъра, възползвам се от най-великото изобретение в историята на човечеството - интернета и чатя с един добър приятел, с когото не съм се виждала повече от година. Вече темите на разговор като че ли превършиха и той реши да поиграе малко някаква нова игра и да си ляга и така тръгна един от най-забавните и може би най-умните разговори, който сме водили някога. Първата реплика е моя. Хубаво би било, ако можехте да проследите кой какво казва, но и да не можете това не променя историята. Както е казал Стивън Кинг- това е историята, а не човека, който я разказва.
-Айде, изчезваи, че ше има да си викаме чао до утре!
-Аиди, чао.
-Бичкам те.
- Много ли ма бичкаш?
-Мнооого.
- Колко много?
- От тука до края на вселената и обратно.
- Че тя вселената има ли край, бре?
- Ми викат, че няма. Нали т’фа ми е мисълта.
- Я си представи само - нещо толкова голямо и вървиш, вървиш и то няма край... и т’фа безкрайното е избухнало от нищото.
- Абе, бегай. Толкова куца тая теория, че няма накъде.
-Мдам. Ми сичкото т’фа нищо около т’фа к’фо е било?
- Ми нищо си е било.
- Аз много съм го мислил и не мога да го разбера. Бяло ли е или е черно?
- Аз не мога да разбера какво е нищо. Се си е нещо.
- Щото и аз. Нещо да избухне от нищото... или нищото е избухнало.
- Се едно да имам една чаша с нищо. Учени...
-Ко имаш, ше ми сипеш ли и на мене?
- Аз, ако имах нищо...
- Щеше да си го избухнеш, знам, та аз. И ще си направиш нещо.
- Абе т’фа не е лоша идея. Само дето няма такова нещо като нищо. Обаче, пък, ако няма нищо, начи вселената трябва да е безкрайна, щото като свърши вселената, к’фо има там?Друга вселена ли?
- Нищо.
- Ми нали т’фа ти казвам.
- Да, бе. И тая безкрайна вселена щяла да се свие и около нея нищо и после пак ще избухне. Как се свива безкрайно нещо,а?
-Аре на бас, че няма да стане така.
- И къде отиват нещата, като влязат в черна дупка?
- Ми то тая теория и теорията за еволюцията са си ебали мамката. А нещата като влязат в черна дупка и излизат на другия край на черната дупка.
- Е т’фа е идея. Обаче аз искам нищо.
- Е-е-е, обещавам, ако си намеря нищо, половината е за тебе.
-Ихаа, ша си го избухвам.
- Ма, ти знаеш ли, че ако си го избухнеш и...
-...ша ма издуха.
-...ше станеш господ.
- Е, к’фа била цаката бе. Ма, тоя сегашния май го е скрил сичкото, да няма други като него. Или го е избухнал сичкото и вече няма.
- Ми да не е луд да го раздава на разни хора да си го избухват.
- Е-е-е, аз разни хора ли съм?
- Абе ти, че не си разни хора, не си, ма той господ от де да зане?
- „Ако занех само аз номера на господ бог, щях да му звъннааа...”
- И щеше да се набутаааш.
- Обаче вместо Ферари с цвят червен, щях да искам нищо. Що пък да се набутам бе, той може да е изключил гласовата?
- Щото представи си колко е скъпо бе. Т’фа си е като абсолютния задграничен разговор, демек - скъпотия. Ама, ако му звъннеш, го питай как да си го избухнеш точно.
- Е-е, аз ще го изнухна грешно 2-3 пъти, па ше му хвана цаката.
- Ми като ти свърши нищото и после к’фо?
- Не бе аз после т’фа дето се е получило от избухването на нищото си го свивам и пак си правя нищо.
- Ами с к’фо го свиваш?
- Знам ли. То сигур само се свива.
- Може, може. Според мене абсолютно си струва да се опита.
- Ама аз нали ще бъда господ, к’фо ми пречи да почакам 20000000000 години?
- Абе според мене, ти ще си живееш колкото си живееш, а само на твоето избухнало нищо ще се чувства се едно, че е мнооого време.
- Как бе, нали съм господ?
- Ама то времето си е относително нещо бе.
- Леле, заорахем и в друга тема.
- О-о, аз за времето к’фа теория имам...
- ?
- Времето не съществува. Кратичка е, признавам, обаче е изчерпателна.
- Абе то е ясно, че не съществува. Ние тука сме си го избацали.
- Ама то, щото нищото като избухнало и времето почнало да тече. И трябва да са измисли време, защото иначе теорията не куца, ми направо е саката.
-Начи като избухнало нищото и времето взело, че си потекло...
- И никой не пояснява от къде и накъде тече, и ние срещу течението ли сме или сме или сме по него.
- А защо, аджеба, тече напред, ми не назад?
- Абе как може нещо да тече назад, бе?
-Ами то времето, ние си мислим, че тече напред, ми ако тече назад?
-Четох един, той разправаше, че живота трябва да почва отпред назад, щото първо да ти е гадно и после да ти е гот, като си мъничък и да си ставаш все по-млад.
-Ама много ше е интересно хората как стават от гробовете като във филм на ужасите.
-Абе то не може да стене, защото за да си в гроб, трябва да си умрял, а за да умреш, трябва първо да се родиш, а за да се родиш трябва да си малък.
-И тая идея куца.
-Куца, да. Ма поне не е теория на някой доктор или професор.
-Малее, ние разбихме сичките теории.
- Ти к’фо рапра’аш.
- Ма, не знам торията на вероятностите и относителността, да ги разбичка и тях.
- Пробвай, тъкмо си загрял.
- Ми, ако ги разбия сичките и к’фо става?
-Ебаваш мамата на човечеството.
- Хаос. И аз ще седя и ще ръководя хаоса.
-Ка така ще ръководиш хаоса, нали за т’фа е хаос? Ти знаеш ли я теорията на хаоса?
- Не.
- Ми... нещо малко като пърхането на крилото на пеперуда може да причини тайфун на другия край на света.
- Т’фа на хаоса? Звучи като теория на невероятностите. Измислих нова.
-Нали няма да тръгнеш сега да си я доказваш?
- Напротив, ще я докажа и ще разбия другите и ще остане само моята Теория на Невероятностите. И ще ми дадат Нобелова награда за нещо-си.
- За теоро-измисляне. Ама като ти дадат наградата искам да кажеш: т’фа нямаше да е възможно без Нелито, чу ли?
- Нямаш проблем.
- Или пък не може ли да сме екип и да ни дадат и на двамата?
- И ще си разделим статуетката с дрелката.
- Не бе, те ще ни дадат две. На Оскарите дават по две. Мале, много си стиснат на Нобелови награди ти. Аз ше ти дам половината от моето нищо, нали?
- Ама нали ще ни дадат две статуетки. И после по една за нищо избухване.
- Да, обаче ти, ако избухнеш твоето нищо преди мене, на тебе ше ти дадат и обратното.
- Ми ще ги избухнем заедно.
- Ма аз искам да си имам нищо, щото ти като избухнеш твоето и аз ще съм единственият човек на света, дето си има нищо.
- Аз няма да го избухна всичкото бе. Ще си остава малко.
- Е-е-е, ти к’фо мислиш, че ще ти дам две кила нищо ли?
- Ми, ако си намериш четири-да. Освен т’фа то малко е достатъчно.
- Абе, де да знаеш. То я помисли колко много нищо е имало, колко е голямо вселената, навсякъде е било нищо и сега нищо не е останало.
- И нищо ли да не е останало бе?
- Ми виж, че няма.
- Ужас.
- Дай сега да говорим авторски права сега за малко. Искам да напиша нещо като разказ от тоя диалог, к’фо ще кажеш?
- Нямаш проблем, ма к’фото ит дадат-го делиме.
- Пари... Сичките ше ти ги дам.
- И нищо да не ти дадат пак е добре.
- Те, ако ми дадат нищо май ще е най-идеално. Ще ни решат проблемите.
-То най-добре нищо да си искаме направо.
- Умен си ти, Маринчев, ако не си ти никога няма да си намеря нищо.
- Ха-ха, ми ела бачкай тука в България за нищо бе. Ти там за нещо си отишла. Аз ли се да те уча, бе?
-Идвам си, бе. Само да изкарам колеж и се прибирам да са бъхтя за едното четири килограмово нищо вкъщи.
-Пфф, кой ти дава тука четири килограмово нищо ей така?
- Питай баща ми, той ще те упъти към правилните хора. Сигурна съм, че и твоя баща знае, както и дядо ми. Много са наясно кой точно дава нищо за нещо.
-Айде стига с т’фа нищо, отивам да играя.
-Айде чао. Бичкам та.
-Много ясно. И аз.
-Поздрави Невенката.
-Айде чао.
-Чао.



vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Хумористична
публикувана на: 2006-12-06
прочитания: 384
точки: 2 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход