вървя в тунел от цъфнали липи.

Витрини лъскави и стоки вносни...

Пред всяко магазинче - куче спи.

Отбивам се за нещо да попитам.

Едно момиче над кафето дреме.

Предупреди ме - нищо да не пипам,

след мене да подрежда - няма време!?

А аз, нали отскоро съм в градчето,

не знаех как да стигна до пазара...

Въпросът си зададох... след което

изсърбах незаслужена попара:

-Това, госпожо, не е „Бюро справки\"!

Щом няма да купувате - вратата!

И кръгче дим в лицето ми изпафка,

и с мълнии гримирани изпрати.

Повдигнах рамене с  усмивка скръбна.

Напълно бе излишно да се спори...

Момето хилнато, кафенце сръбна

и грабна телефона - да говори...

Е, чудна търговия по „Търговска\" :

търговците - любезни до безумие!

Витрини лъскави и стоки вносни...

Разлаях кучетата в Ямбол...Юни е!

22.06.2011г., Ямбол

Из книгата \"Чешити\"