(из цикъла \"Вицове в рими\")

Гледам аз колегата Петров
вчера нещо ходи омърлушен.
шефът обяснява ни за нов,
скъп проект, ала Петров не слуша.

Питам го: “Защо си нос увесил?”
Той ми отговаря: “Станах татко!”
“Радвай се бе, трябва да си весел!”
викам му, а той: “Когато Надка –

(Надка е жена му) се научи,
вярвай ми, веселие такова
покрай мене, братко, ще се случи...”
и глава наведе пак отново.