Решихме неотдавна и без повод
да си направим парти - цялата тайфа.
И бързо, бързо място уточнихме -
отиваме на ресторант, това е!
Бяхме множко, весела компания -
наложи се три маси да сберат в една.
Подтичваха край нас чевръсти сервитьори.
И заваляха едни салати, питиета - все отбрани.
Започнахме с балкански табиет -
надвиквахме се в глас, и после... бурен смях -
закачка след закачка -
дооо... следващата крачка.
Ще се поръчва манджа - на тумбак.
Тогава, не усетих как,
останалите бяха с избора готови -
поръчаха си вкупом - на калпак,
почти във хор - не какво да е,
а кашкавал пане!
Огледах се за миг, зачудих се на
странния им избор - хм, какво ще му ядат?!
То, аз без туй все още лутах се в менюто.
А келнерът седеше чинно отстрани
и чакаше да кажа тежката си дума!
\"Какво ли да й ям на тая гума?!\"
И в миг, тъй както двоумих се дълго,
бингооо! Набързо се реших -
поръчах някаква си вносна манджа.
И за капак - двойна порция със пържени картофи.
А келнерът не мърда от местото.
Продължихме разговора сладко,
а тоя симпатичен батко
виси ли си, виси до мен!
Погледнах го учудено и `ааа - да кресна,
въздържах се - едва през зъби процедих:
Май не се разбрахме? - шницел по венециански
и двойна порция със пържени картофи!
Странно! Той не мърда. Викам му:
Какво, момче? Тъй ясно ти го рекох?!
Погледнах го отново и видях, че
нещо май бе притеснен, горко му!
А той се окопити и ме пита:
- Сигурна ли сте, госпожо?
Едва не кипнах тоя път!
И отговорих строснато: Амиии, да!
Най-после отлепи със стъпка плаха.
А ние продължихме с наште си задачи.
Дойде мигът - тъй дълго чакан!
Ония будали ядат пане,
а аз - нали съм тарикатка...
О, не! Настана моят час!
Към мене, да ми сервира лично,
келнерът се устреми.
Божкей! Да бях потънала в земята!
Горкият, май го беше хванал страх -
след странния ми избор, шантав...
Върху платото мъдреха се
пържени картофи - куп, без връх.
А някъде до тях... какво си мислите?
Ъ? Да - едно голямо картофено кюфте
и за аромат - в средата със бекон!
Та... те ти булка, Спасовден!
Е, няма да ви кажа как
тайфата реагира!
Но аз пък смях се от сърце!
Голяма тарикатка! Няма как!