В едно съзвездие известно
се случи нещо интересно,
(донякъде дори комично)
което гледано странично
от астрономите ни тука,
напомни приказка с поука.

Седем звезди (от най-ярката част)
взеха в ръцете си цялата власт
и в „светене слабо” осъдени
остатъкът бяха изпъдени.
А групата светеща скромно
съставяше ято огромно
(от старата мярка „дузина”
сложете поне десетина)
и точно по тази причина,
без дума да каже, замина,
но мигом Вселената слиса,
щом в същия ред подреди се,
в съседство на ярките седем.
Единият викна им: „Гледам,
че същата форма строите,
но ние сме „взводът елитен” ̶
струейки от нас светлината
се вижда добре от Земята,
а вашата, дето мъждука ̶
единствено с лещи, на слука!”
Невзрачен мъник отговори:
„По-късно отново ще спорим ̶
че гордост ще клекне тогава,
а още ще търсите слава!”
Звездичката както предрече,
така сетне всичко се стече,
понеже екип астрономи,
видял тези звездни погроми,
реши, че не ще да е пречка
да кръсти „Голямата мечка”
онази мъждукаща група,
която в съседство се струпа,
че точно на мечка прилича,
пък тез’ занапред да нарича,
с леко смешното име, „Черпак”
(доста мязали, нямало как),
а, разбира се, никой \"юнак\"
не показва особен мерак
да заменя „МЕЧОК” за „черпак”!