Що бре, Роско са оплакваш?
В жешко бил си, остарял...
Вър в реката са изплакваш.
Кво тъй страшно си съзрял?
Амчи - стар съм, ко дъ прая
в тая адска мараня?
Нидувиждам и забра\'ям,
можи даж, съ изтърва...
Ми тогаз са пампиросвай,
ил\' пък ходи дибидюс.
Млад си, хич ни са халосвай,
чи забра\'яш, ти е в плюс.
Ба, ши ида на реката -
там е плажо ни гулям.
Ку съ слея с жинурята
ш\'преживея пълен срам.
Кат ги гледам тез женици
иротично как зоват
със идни грамадни цици,
дет ги крият под платът -
на райенца, на цветенца...
Ой на дяда!... Маскари!
С тез разголени дупенца -
срамота амчи, нали?
Срамота? Е, кък пък не?!
Що бре, Роско, да са крием?!
Отречи, чи н`ти й добре
на реката кат са мием?!
На тва иротика му са вика,
по-модерному да са изразя.
Що трепериш кат трепетлика?
Почервиня, да ни ти прилоша?
Да ни са уплашиш и да избягаш
там в дън тилилейскити гори?
Млад си, тря`а са стягаш!
Я, ела по-близо, погледни
Иротичното черви ма,
ставам ален, кат домат...
\"Къв е тоа дядка-гнида?\" -
многу \'ора шъ рекат.
Ши са майна аз от БДИМа -
срамота е то... така
и ш\'съ върна догодина,
ма при нови правила.
И сварил ша съм ракия,
но със дядовците все,
табиетно ша я пия
пък дори и без мезе...
Без бабите, ракията горчи,
а салатата трудно са преглъща,
тъдява стой си, Роско ти,
на топло в твойта къща