StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,565
   Потребители: 12,357
   Автори: 4,002
   Коментари: 317,283
   Точки: 2,657,210
   Съобщения: 155,288
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,785

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Спомен за ласка безсънна

 

Пред  входа на блока – петнайсет етажен,

под нашия точно балкон,

за хубаво уж, така да се каже –

монтираха днес телефон.

Кабинката много отдавна я чакахме.

И сякаш избухна война:

дрънчене, приказване, зънкане, тракане

до трети петли през нощта!

Неволни слушатели станахме вкъщи

на смешни и жалки истории…

Щастлив и любезен,  груб и  намръщен –

кварталът дойде да говори!

Буботи бабанко един и се кара

за нещо, незнайно с кого…

А кльощав Ромео, захапал цигара,

върти телефонна любов.

Подканя го дама с капела и куче

да свършва по-бързо, а той

обръща й гръб, размахва юмруци,

готов да налита на бой!

Излезли по чехли и пенюари,

в тюрбани ролките скрили,

 почти адвокатски пледоарии

изнасят две лелички мили.

Младеж  деликатно шушука. Настава

кратичък миг тишина,

но после внезапно бас прогърмява

и писва фалцетно жена.

Хлапета реват  и звънкат шамари,

вратата някой затръшва…

Бучи асансьорът и сякаш събаря

панелната, грозната къща…

А аз в тази лудница бебе отглеждам -

синчето и двете си щерки …

Какво да се прави – живеем в „Надежда”

вечно  в -  „Дни на проверка”!

Кой колко и как, докога ще изтрае?

Аз , лично  съм длъжна да мога:

всичко да свърша, да видя, да зная -

усмихната, весело-строга!

Завръща се моят Човек - каталясал.

Из София цял ден е тичал…

Вечерята слагам, салатка нагласям  -

нали съм „Доброто Момиче”!

А вън данданията си продължава –

почти азиатски пазар:

 кучета лаят, трясъци, врява –

познат, идиличен… кошмар.

Най-сетне децата в леглата са вече –

трите муцунки целуваме,

а  после до късно в лятната вечер,

как да я къдрим – умуваме!

 

Животът ни май е накъдрен отвсякъде:

проблеми и паралипсия!

Гушвам се в нежните мъжки обятия

Време за обич не липсва!

- Ало,  приятел, елате на гости! -

комшията цепи простора…

Как може да има толкова прости

нахални, безочливи хора!?

Надниквам да видя. Лампата – свети,

Целуват се двама под нея…

От осми етаж пропява петлето.

На изток едва розовее….

-Лягай си вече, Мойто Момиче!

Хайде, след малко ще съмне!

Трепетно пръстите ме събличат

жадни за ласка  безсънна…

07.07.2011г., Ямбол


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Хумористична
публикувана на: 2011-07-07
прочитания: 233
точки: 16 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход