Реших да се направя на скопосна -

домакиня... Мале мила!

Запретнах си ръкавите

и спрях се първо аз на мивката -

а тя, горката, ще се пръсне... от надуване.

Задъхваше се от... чинии...

Сякаш цяла вечност не съм ги пипвала.

Взех гъбата и първата омазнена чиния -

въх! Брех! Избяга ми чевръста,

и се пръсна - страхотия!

Защото вместо хладката вода,

в недоразбиране - горещата потече.

Изгори ме...

Сто думички издумах на минутата.

Събрах набързо порцелана -

нищо, случва се,

а имам в резерва.

Какво пък - голяма загуба...

Повторих операцията сложна -

и някаква незнайна сила я помете - втората...

Брей... Що ми стана?

Ще свърша скоро порцелана...

Е, карай!

Ще продължа със дуралекса -

работа голяма!

Най-сетне ми потръгна.

Пое си въздух мивката, свободна!

Но...

Някакъв особен аромат подразни сетивата ми...

И като се обърнах - чудо!

Над печката се носеше

като че... облак...

Мари божке!

Лещата кога изпече се?!

И що ли съм се хванала изобщо?

Е, здраве да е! Пуснах аспиратора!

Яйца ще им забъркам на децата.

А за десерт - какво да сложа?

Сетих се - ще им разбия кексче...

И грабнах миксера, бъркалките -

добавих всичко по рецепта.

Добре. Изпекох кекса!

Този път успях - без грешка съм!

Събра се домочадието да вечеря -

ометоха яйцата вместо супата от леща...

Дойде върховния момент - за сладкото...

Нарязах кекса - и доволно седнах край децата.

А те - отхапват по парченце и се мръщят -

леле! Пак се ошашавих - в бързината...

Солта със захар съм объркала!


04. 10. 2007