Да се чите пу подразбирани, без приоритет към определен диалектъ-
(диалекта на творбата е баш Бдимовски ;) И на всичко за капак – посвещавам на кака Вътка и кака Мара!:) )

Утдавнъ, некогиш, абеее,
когиш съ сбрафми,
на селския съвет, там горе, у Бълкана,
нъл, знаеш, Вътке, нашта кака Мара-
сига ши ти разпраям как риши да мъ прикара.
Пунежи, вика, Вътка ши отцъства,
мъъъ, прати тя пу мен един `абер –
виж, пручети гу бес заубикалки,
пък койту можи, да гу расбире.
Ей, Вътке, казвъм ти, съфсем съ сбърках!
Ам сига? И що да чина, та да съ измъкна?!
А Мара дума – ей го на- и тос ферман –
сал листя -два , пред селсъветя
тряба да съ пручете.
И бръкна си измежду цутиеня –
извади листи,( другу не посме!
Щот имъши и тук – таме мъже.)
Аз малко съ стисниф, мъ викъм си,
ши гу прочитъм. Как`о ли й Вътка
пратила, сига ши разбирем.
И взеф, та гу зачетоф, де ши ида-
а селсъвета – вятъра го вей!
Амиии! И слушъ фдъхнувену!
И слушат, и –аха, да свърша,веки...
Ъм, те ма, Вътке, пощурева –
и слушат, из длибоку, и хихикат,
на кака Вътка ценнити савети.
И свършиф начи, амъ ти бре, не виде ли?
Къкви ми точки си нанизала отзаде.
Аз казах им, чи съ утвесни,
а те ни вервът, и кът `зеха да са хилат ощи.
Мале, малей... Мъ що ли ми треба
на тоз баир туй лози?!
Та, казвъм ти, на следващу събранье-
ила, и им чити, чеее... тъй ни можи!
Пък ас, ши пипна първия сокак,
и крак връс крак-
притихнала, ей там, къде дуваря,
саму ши слухтя – да видат те тогас
от яри можи ли куза?!


пу.пу. Койту ни расбира, ич да ни съ спира...
пък койту съ пузнай, да си мълчи, и да н` съ издава...