StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,675
   Потребители: 12,331
   Автори: 3,987
   Коментари: 305,962
   Точки: 2,626,752
   Съобщения: 143,263
   Лексикони: 4,478
   Снимки: 10,755

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

САМОДИВ

(Из цикъла “Инженерна поезия” - глава първа “ЛТУ”)

Казвам за последен път -
тате беше Лесовъд,
мама беше самодива,
беше умна и красива.

Запознали се в гората,
жарко пламнали сърцата
и останал той при нея,
тази горска чудна фея.

И живели те така
няколко добри лета,
хранел се със плодове -
круши, сливи; бил добре.

Плували те във реката,
бистра там била водата,
а за баня и пералня -
чешмичка малка минерална.

За градчето не тъгувал,
с два глигана той общувал,
с Благородни два елена
и със Хищната хиена.

Ето, че веднъж решили,
малко се позапотили
и за точно кръгъл час
съм се появил и АЗ!

Ала що да видят те -
аз съм бил едно зверче,
искали добро момиче,
а пък аз съм бил различен.

Дребен, пъргав, много див,
казваха ми САМОДИВ;
и след месец вече всички -
зайци, птици и сърнички -
криеха се щом ме зърнат,
бързат в къщи да се върнат.

Всички тука аз тормозех,
силен бях и всичко можех,
на животните децата
страх ги беше във гората.

С майка ми се карах много,
даже имаше и пого,
тате - той не бе проблем -
беше слабичък за мен.

...
Събра се горският съвет
и първа точка в дневния ред -
бе какво да правят с мен -
най-големия проблем.

Лъвчо беше вечно пръв,
викаха му просто ЛЪВ;
Лъв бе мъдър, Лъв бе умен,
също доста сладкодумен.

Мисли той, добре помисли
и накрая го измисли -
да наемат те наемник,
за да ме направят пленник.

Някой казал с мощен глас:
“Да наемем ФАНТОМАС”,

Друг предложи Фантомаг -
на всички самодиви враг,
той бил много талантлив,
също бил и работлив.

Трети бе за Фантоманго:
“Той е мощен като канго,
няма кой да го надвие
или от него да се скрие”.

Четвърти каза: “Фантомац -
всичко е за него дартц,
на глави ловец е и играч,
макар и коцкар и сваляч.
Става щом го пожелае
и невидим, то се знае”.

Всичко беше уредено,
да ме хване бе платено...

...
Тръгнах аз на дискотека,
но на горската пътека
нещо блесна ми в очите
и ме ритна в слабините.

Аз не знаех що да сторя,
почнах въздуха да боря,
но ме хвърли той по гръб
и ми счупи преден зъб...

В тишината чу се глас:
“Ти си в плен на Фантомац”.
Значи тоя ме наби,
с гняв сърцето ми заби,
скочих бързо на крака
и наострих сетива.

Нещо мръдна зад елата,
щях да му строша главата,
скочих ловко и го ритнах,
падна той, а аз залитнах.

Но веднага след това
го докопах за врата
и нанесох Парен чук -
невидим бе, но беше тук.

Той завика, аз ръмжах
и едвам го задържах,
нищо че е по-голям,
аз съм много обигран,
нищо че е по-висок,
аз съм гъвкав като смок.

“Храс” - захапах му ръката -
пръстите и, ох горката,
от невидим - МОКУС-БОКУС -
вече виждах го на ФОКУС.

Доста беше пребледнял,
що се случи неразбрал,
аз усмихнах се широко,
той пое си дъх дълбоко,
този път кракът захапах -
с бяла кръв се пооцапах.

Фантомац се бе предал,
мисля малко закъснял,
ми промълви с кротък глас:
“Имам три деца у нас”...

(to be continued…)



vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Хумористична
публикувана на: 2004-10-30
прочитания: 644
точки: 1 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход