Любов телефонна сега е на мода –

банален ретро-рефрен.

Един мнимо-влюбен, по късната доба

нарочно попада на мен!

Разплакал гласа си, отчаяно моли

внимание – само минута!

Сега ще му кажа „възпитано”: - Сори!

Погрешен номер си чукнал!

Но само оставям слушалката леко,

без отговор в късния час.

Случайност това е, сгрешил е човекът,

че сляпа е буйната страст.

Но пак телефонът – нахален до синьо,

звъни и сълзливият глас:

- Обичам Ви! – шепне – за мен Сте богиня,

Ваш верен поклонник съм аз!

- Обичам Ви – казва- и все Ви сънувам.

Току-що сънувах Ви пак!

Слушалката тръшвам. – Този бълнува

и то - в три през нощта!

Нещастният влюбен Ромео не спира:

захапал слушалката пак:

ту шепне и моли, ту тъжно извива –

в сърцето ранен единак!

Глупак ли е този, пиян или болен?

Каква Жулиета съм аз?

Легенче  водица плисвам отгоре –

дано изтрезнее завчас!

Намокрен до кости, обиден и стреснат

друсва  цветиста псувня…

И после – на зиг-заг, Ромео изчезва…

О, Боже – каква Тишина!

07.07.2011г., Ямбол