Подготвиха ви тая смешка кратка
Дядо Росен с ваш`та баба Краска
Ела бре, Роско, те ти я Звездата!
Щот може да е малко - нося две...
Кат рече, че дебела ти\'й главата,
на Ф постайх и двете си ръце...
Ма искам, баба, нещо да та питам -
да н\'си решил да ставаш космонавт?
При теб кат идвам, тря\'а да прелитам,
резилка съм, недей, шъ стане гаф.
Ни съм решил, ма... що да ни упитам,
чи даже с мен щъ взема, да фърчиш...
То... малко мой краката да заплитам,
ма ти ш\'си трайш, стаена шъ мълчиш.
На другите планети, (тъй съм чувал) -
прекрасно е и всичко там цъфти,
животът ти самичък съ рисувал -
яде съ само, пий съ и съ спи...
Е, тъй ку е - и аз шъ съ представя!
Там жителите как шъ ми шептят?
\"С мир идвам!\" - то, това шъ им го кажа,
враг мèждугалактичен да\'н съзрат.
Ш\'ма вземат за царица, ня\'а ма пуснат
са върна пойче в нашата земя...
Какват съм сочна, могат да ма схруснат
и в БДИМ кък туй шъ мога го съобщя?
Туй аз шъ гу субщя, по телеграфа
и целият ни полет ще предам -
как бабата и дядото летяха
със БДИМски устрем и със БДИМски плам,
сред хиляди съзвездия, комети,
за всеки свой съжител - до един -
звезди да сбират - ярко да засвети
\"Алеята на славата\" ни в БДИМ!
Звучи добре! Изглежда е и славно!
На тринажорина дали шъ издържим?!
Кога на врътнат халтаво и плавно
ний с теб като звезди ши заблестим!
Кюлотити шъ литнат в безтегловност!
Ти, кажа, Роско, много ма е страх,
обаче за банкета съм в готовност,
макар и със скафандър да летях!