...Обикаляхме си парковете, боядисвахме с оранжев латекс ръждясалите пейки, пеехме песни на Емил Димитров, подстригвахме с керпеден тревата и короните на дърветата, строяхме убежища за гущерите и мравките, дори ходехме на лов за гълъби с прашки. Еехх.. хубави времена бяха,безгрижни,релаксиращи,забавни. Всичко следеше своята логична последователност, докато Синтетика прецени, че е вече време да се докосна и да отключа трансцеденталната светлина на виталната действителност и смело (помня все още строгият й поглед изпразнен в очите ми) ми подаде ключа, във вид на миризлива люцерна, която две години по-късно разбрах се именувала Марихуана.
Никога няма да забравя странния начин, по който се чувствах тогава. Това първо усещане сравнимо единствено с чувството на нощна пеперуда влязла в конфликт с полицейски фенери, на практика ме постави в напълно заковано положение, погълнат от каданса на всички случили ми се положителни и отрицателни усещания (вкючително и заблудената в градус пияна целувка на Галин-всъщност нея не мога да я класифицирам, защото все още не бях сигурен, че ми е харесала). Обездвижен римувах доброто и злото, някак апатичен правех равносметка на подсъзнателния си живот. Да, определено Синята ягода (така наричаше Синтетика марихуаната)оцвети и овкуси живота, апетита и амбициите ми.
Нека обаче не изпреварвам събитията и да ви въведа дълбоко в дълбочината на моето съзнание. Тогава, когато илюзии и действителност заплитаха като бодлива тел онези възприятия, на които практически дължах кондицията си. На пълно отпуснат усещах как невроните на съзнанието ми се тресяха като полудели от амфетаминки маниаци на техно парти.
Дори не усетих как изведнъж се озовах легнал на земята, прилично подпрян на прахоляците, впръсквах в ноздрите си дезодорант Fа с алое. В следващия момент(а може би едновременно с горепосочения антихуманен акт), влязох в остри противоречия, който достигнаха пределите на разлютена полемика с един пиян бръмбар сапьор,чиято идеология за стоножките беше абсолютен антипод на моето твърдение,че те не си бръснат краката.В крайна сметка размазах бръмбара, който ми тегли две бързи буболечковски и всичко стана заради приятелката му (вече бивша)Камелия (първо място на конкурса най-секси крак). Горкия бръмбар, умря заради подражанието на любимия си рицар Дон Кихот, наистина не знам на какво разчиташе щом се опълчи срещу 2000 пъти по-голям темерут от него. Направо не знам-баси амбициозният бръмбар, баси сапьора, баси алкохолика.
Осъществен като победител изпълних мамината мечта и гордо изпъчих гърди. Вече бях готов да стана рекламно лице на бельо, само дето не получих никакви покани, само една оферта от някви производители на клечки за уши и придобих из между другото мечтата да се подложа не на една и две пластични операции.
Помня какво изживяване ми беше първата синя ягодка.Спомням си как изглеждаше Синтетика с пребледняло лице, кръстосани крака и отпуснати назад през пейката ръце. Помня съвсем ясно как повръщаше върху розовата ми горница (тя също още помни)и се опитваше да изплюе някакъв косъм заклещен на сливиците й.
Просто не можете да си представите учудването ми, когато се видях приклекнал в някакъв къпинов храст и с огромно усърдие събирах сушените му плодове. никога няма да забравя пресния вкус на отрудения ошав.Неговите вкусови качества останаха заложени в мен във вид на спомени от първата ми среша с полицейския отряд и досадната им инфантилност.
Край на 2част.