Сънят ми позадрямал на дивана -
пак ме остави да будувам по нощите.
Мечтите и тях липсата ги хвана,
щуросват се навънка, хайманите.
Една Тъга ми бе останала от вчера,
решила бе за нещо да поспорим... Но къде е?
Госпожица Самотност е сърдита,
не иска вече с мен да си говори.
И жадна от среднощните неволи,
опитах малко Нежност да отпия.
Тя най-нахално се изплъзна от ръката ми,
доволна по земята се търкулна.
Това е пълно безобразие!
Изглежда май ще се наложи да събудя
онази дивата Мелодия в главата си.
А моля ти се, тя решила да се прави на разумна
и заяви ми - ще подражава на Тишината.
Голяма скука. Скукааа???
И ти ли, миличка, ме изостави?
Их, май наистина дошло е времето за лягане...
Ще ми направиш ли до теб местенце?
Аз ще се вмъкна тихичко и ще те гушна!
Момент да загася оназ Звездичка непослушна -
шушука много и ще те събуди :о)
11.11.2004г.