Тя, щом се върне, огън ще запали
в огнището – и в танци нестинарски
ще завалят от погледите ви пожари,
и пещерата ще блести от мисли жарки. 

И не със сажди - със искри в косите,
в очите си, въздишките и стъпките -
ще слее в миг тя нощите и дните
в изгарящата близост на прегръдките.

И в тази тъй гореща пещера,
дали пък вече няма да мечтаеш
за ледена прохлада и жена,
със \"сто кожуха\" скрила свойто тяло?!

Все още можеш да ù кажеш пак: \"Върни се гола...
\"парцалки\" топли, сто, да си намериш в Мола!\"

;):)