Акродумаха по мегдана
баба Краска и баба Ана
Хей, Краске, ела ми тука сестро
ут два дни една мисъл ма върти...
Бе, то въртежа е от друго нещо,
ала и мъсъл ми... мирна не сиди.
Върти та казваш, и ни та пуска
да не е за някой... дядо млад?
Ей, да ни вземе да та схруска
направо кат филия с мармалад?
Ръжена що ми ръгаш у джигера?
От как са помня то ми е въртеж...
Живот... таквоз ку мож намеря?!
Друг е дерта - календар поглеж!
Е, гледам де, джулая наближава,
но то и в село Слънце ши изгрей.
Ох! С дати недей ма заблуждава
Тръпна! Кажи, Ано, не ми са смей.
За Слънцето, то грей, зори навред
джулая ш`гу срещнем, задача ясна...
Работата друга, гледам през плет
ама я няма, Марчони ни са вясва.
Вярно, мож да е щот плета и избуя
ела, го поотрежем, с косачка леко.
Или да почукаме на нейната врата?
Уууу кат викнем ш`ни чуе отдалеко.
Сигурно съ крий, да не нъ черпева
ма ний помним (и склирозни даже)
и затва въпроса отвътре мъ напъва
В село ли е ощи, кога ш`са покаже?
Какво съ чудим! Дай да проверим.
Искрящо шампанско носим и цветя!
Обичаме те, Марче, ден ти честитим!
Здрава да си! Дивни изгреви в душа!
Ако си тука, скъпи гости посрещни
реди софрата, (за китки ваза дай).
Ехти днес село, че празнуваш ти...
Най-харна да си, живот да ти е Рай!
(а)
01.07.2011г
преди изгрев :)))
цикъл \"Раздумки в БДИМ\" ; \"Съавторски\" ; \"Акростихове\"