Паничка съм с мляко,

дъхаво и топло...

Котарачи стъпки...

твоята походка...

Още не си пробвал,

но с очи ме пиеш.

В очакване сладко,

лапичките триеш...

И се разтуптява

сърце белоснежно...

С муцунка докосваш

мойто ръбче нежно...

Бавно... по полека...

Котарак не чака.

Изпие ли всичко,

изчезва във мрака...