Да ти казувам чедо,
у нас кога умре старо.
Голема веселба става,
па ядене, па що пиене.

Оня ден изпратихме Гана,
па се събрахме, па и запяхме
Една и вика, оти се кортулиса,
а ней господ на мъка оставил.

Па по едно време спрехме,
и Вана вика: - Вижте жени,
ново одяло, нови дрехи,
а чепиците вехти, носени.

Па другата, стрина Севда,
сочи тавано, паужини видела.
- У, как ги не е срам мари,
тия и тавано не са омазали.

Ама най-весело стана,
кога се събрахме на трапезата.
Умрелата вече лежи в земята
а ние ядем, ушите ни пукат.

Па пийнахме винце червено
а наш Петко кат се провикна:
-Ха да е жива и здрава умрелата,
все така да се събираме.