StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,096
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,503
   Точки: 2,649,626
   Съобщения: 153,408
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,760

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ПИСМО ДО НЕБРАСКА

 
Краске, пак ли си в Небраска?
Що се криеш там? Кажи!
Що абстрактно ме задраска,
та живота ми стъжни? 
 
Туй ли точно заслужавам —
все да ме боли глава? 
Почнах вече да внимавам, 
че да се не изтърва. 
 
Случки покрай мен извират —
новина след новина
и — понеже — те напират, 
бързам да ги споделя. 
 
Дядо Мунчо (да ти кажа), 
онзи — старият... другар, 
завчера ме мен заряза
до един разбит дувар. 
 
Аз не му се сърдя много —
то се свиква със това. 
В битието си сурово
трябва да го издържа. 
 
Казвам ти го, щот е редно —
(само ти да си го знайш) 
туй говедо стана вредно —
с него няма да играйш. 
 
Всичко преобръща в течно —
пезевенк и хулиган! 
В неговия свят съм вечно
подценен, недоразбран... 
 
Все ослушва се, занича
и гради авторитет, 
ама почна да отрича, 
да се прави на естет. 
 
Търси почест, търси слава —
същий камбоджански хмер. 
Га ракийка той ми дава, 
мери ми я с капкомер. 
 
Щот отрича — те ти рана —
всичко прай да не личѝ, 
ама горе — на Узана —
го видяха сто очи. 
 
Вика: "Щот ни мой да носиш!
(не видях край мен товар) 
Престанѝ от мен да просиш!"... 
Мигар туй ти е другар? 
 
Ама... тез неща се ядват. 
Друго искам да река:
взеха в мен да се прокрадват
скръб, съмнения, тъга... 
 
Онзи ден издаде книга
пълна с белички листа, 
но пък имиджа си вдига —
лайкват го от сто места. 
 
Канят го (и той поема) 
ма към кви ли не страни, 
а пък аз седя и дремя, 
гасна си във самоти. 
 
Афродита го повика
и се втурна на часа. 
Мен тогава ме натика
на неволята в... носа. 
 
— Бързам! — вика. И ме срита. 
— За къде? — го питам аз. 
— За Бургас! Недей ме пита —
с Баба Яга и с Пегас!
 
Знае пътищата всъде
(дееба коня му дръглив), 
но не знам дали ще бъде
след пътуването жив. 
 
Щом не ще е със колата
(самолет не вдига той) 
друга ще му е хавата —
ще се прави на герой. 
 
Мен, за Яга, домъчне ми... 
Тоз изявлен темерут
ще ѝ купи хризантеми, 
сетне ще ѝ тегли шут. 
 
Зная, че в Бургас си има
хубавица там, една. 
С нея в лято, в есен, в зима, 
пийват весело "До дна".
 
Ако Яга без метла е,
как се връща то от там?
Мунчо за това нехае,
хич и не изпитва срам.
 
Здрав е още и се прави
на съвремен трубадур,
ама как да се прослави
с онзи веч провиснал... шнур?
 
Той и днес е без нагласа —
трябват му годинка-две,
да се спре и сапикяса —
диването с диване...
 
Тъй живея. С болка. Стара.
Мен ценят ме две жени —
баба Ана, баба Мара...
Е, понякога и ти.
 
Разказът дано ти пасне.
(Свършвам, че се поолях).
Той и слънце да е — гасне,
пък и... да не ям пердах!
 
30 юли 2019 г.
Габрово

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Хумористична
публикувана на: 2019-07-31
прочитания: 80
точки: 9 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход