Стоя си в къщи по пантофи,
червени прашки и халат,
а на небето кат картофи
луните осем греят пак.

Броя ги страстно, романтично
любовно чудо чакам аз,
да стане нещо неприлично
в градината, в лехата с праз

В очакване звездите гаснат
и устни нецелувани горчат
луните скоро ще пораснат
и утре ще ги преброиме пак.