Сега ме оставете да поотпочина,
че ще си пиша глупости до три и половина...
Две точки отвесни висят върху листа,
който неотдавна прочетох със смях,
и през сълзи. И не защото текстът не бе интересен.
Но... сложих му няколко важни приписки -
надявах се тайно така да разсмея и вас.
Та. Тези точки отвесни не бяха самички,
опасани здраво те бяха със няколко скоби.
И просто си значеха само... усмивка.
А после последваха роя чертички, тирета,
И някакви цифри – досущ егенета,
че и няколко реда от точки дори.
И всичко това – не че имаше връзка
със римите в стиха.
А моят мерак – да ви скапя от смях,
си беше така предизвикан от този ми лист.
Ей, това с многоточките, май ви обърка.
Подсказваха края на стихото...
Макар, че... там не свършваше всичко.
Там започнахте да се кискате.
Айде сега, аз съм се понаучила да чета,
а те – пощуряха, ще си умрат от смях!
Как бих продължила така?!
Единствено Вътка се фръцка,
далече от нас, и тайно ни гледа сеира
... със бира.
И...
подписано лично от нея!