Не знаеф, че таквас била ра`бтата.
И докът да си хортувами на кръсто,(у)пътя,
викъм си: Лелей, кви съ тес му`и?!
Затуй сабалям минаф през витиринаря,
и зеф илач, да ги муря!
Дедо Росен Бдимски тъй да исцеря.
А пък Мара, за утплата,
млекце ш` му исдуи!
Амъъъ, нари! То куза не било,
билу цяяял кузел, ...уви!
Ам, сига, как`о да чиним?!
Станафми за срамъ...
Иска ви са, амъъъ, нямааа!
Там, пот крушатъ на сянкъ,
легнала е магъричката Герганка.
Марооо, спъсени сми ут прублема,
дай таса насам - магаричкатъ ши исдуим.
Дедо ти Росен ши топим,
да му мини ут клечанье,
друг път да н` съ пристръшава,
да съ пъни в храсталака,
и в купривъта да шава.
И след сичко туй да кажа,
има остра нужда на мегданя,
нужник да си исградим.
Затуй: Дедо Росен, тес-онес,
сички мъжи Бдимски-
Да си испивът кристалити по-бържи.
И ич да н` съ хилкотят пот мустак.
Ам` дъ хукват на пулянатъ -
черна драка да секът,
некой колец ут домати ...
И , как`о му тряба ошти –
нужникъ ши е гутов
до пладни ! А кметицъ Ана
да турга новия фустань -
лентатъ му да прирежи -
послиии, кой о(т )срам - о (сран),
да му мислат – край дирето
куприва дърта – колко штеш!