Достигна ни, село, върхът на прогеса!
Едва ли сте вярвали, туй чи ша стани!
Дойдо'а зарана от гражданска преса.
От утре ша будят на с вести отбрани.

- Вземете си - викат ми - броя от днеска.
Издразних са малко, чи бях си самичък.
Изглежда държеше ги Снощната треска.
С мнозина ша дедо ви Жоро наричат...

Костюмчета сложили инак! И връзка!
Аман от таквиз жинуря и контета!
Държът са учтиву, лукавост им дръзка,
а фсъщност заби'ат у тебе ноктета.

ВземАх си де. Нося го с мене си даже.
Изчетох дори и карето с обяви.
'Каре' правоъгълник тука ша каже.
А има и снимки на десни и ляви!

"Жигули' дори подаря'ат ти, пише,
единствен решение пратиш ли вярно!
Четете! Четете за люде без висше,
Европа кръстосвали, 'апвали 'арно...

Съседното село и то фигурира!
Излязла била по бельо на мегдана,
танцу'ала даже насред панаира,
"ънЪртли красивата дива" Гърдана.

Разбрахте, надя'ам са, ази защото,
съвсем откровено, зачудих са доста
и ходих да питам удеве в школОто.
Брадата приглади си даскалът Коста,

а сетне ми каза неземно чи значи.
Било от чужбината влязло в езика.
Китайско звучеше ми някак си гачи.
- Английско е, Жоре! Така ще е! Свиквай!

(а) сега да ви видя!