TSOFA   &   VIOLETAD 


Вкъщи се Кирил (отново на пръсти)

леко промъкна и ха  да финтира (!),

лампата светна - пак облаци гъсти (!) -

буря словесна там сила набира! 

 

Станка от вчера не вее полата,

тя епитетите хич не подбира.

Мисъл проблясна,  тръшна вратата

и с децибелите взе да варира.

 

- Чакай... недей... не по главата! -

в „блок\" се кръстосаха двете ръце.

Женската сила - търси я в устата!

Там се предава и смело сърце. 

 

- Махай ръцете, че само в главата

нещо ти хлопа отдавна...

Ще те наситня сега на салата,

тук, без дружината славна! ! !

 

 - Чувам салата ще правиш, така че

дай и ракийка поне, за последно!

Не! Ами после? Добре де, обаче

мога да пукна, \'ко нещо приседне!

 

 - Точно от тая ракия, на прага 

един час най-малко се клати.

Децата уплаши, бягат поврага 

и питат: -Това ли е тати?

 

 - Нищо ми няма! ...Болят ме нозете.

Пия ли, знаеш, ме удря в артрита.

Дай да те гушна! - протегна ръцете -

Много си грозна, такава, сърдита!

 

 - Нещо не си доразбрал, Квазимодо,

даже не ме и докосвай!

При мене отдавна не си ти на мода!

Бягай! От мен се пръждосвай!

 

Кирчо разбра, че торнадото днешно

няма да падне под петата степен.

Бягство опита, но не (!), безуспешно!

 „Кире - помисли - сега си нацепен!\" 

Стана в двубоите вече е веща!

„Намерил си кой да нападаш...! 

Ха да те видим, кон хапва ли леща!?!?

Тук на колене ще падаш!\"

 

 - Хайде бе, Станке - се пробва мазнишки -

само намокрихме леко гърлата!

\'Де да отида? - тук мили въздишки -

А и направо ме пръсва главата!

 

„Що да го правя? - се Станка запита.

Мама да викна..., не ще го набия!\"

Стаята бързо със него помита...

„Заспа!... Ще истине, не го ли завия!\"