Я чедо да ти казувам,
от наш Йове по-умен нема.
Езици знае, пише, говори,
учен стана, света обиколи.

Ама нали и у него наша кръв,
па тя буйна, шопска проклета.
Като го подгони мераку,
все дивотии взе да приказва.

Оня ден като си доде от чужбина,
на Дана се спрел, она разведена.
Па що е говорел не знаем,
но она с лопатата го халосала.

И я чедо му казувам:
- Оти бе Йоване на тех налиташ,
не насители се на американки,
они са умни, богати, красиви.

А он чедо ми вика,
че кога го подгони мерако.
Нема ни убост, ни мисъл
и акъло го нема, избягал.

ДЖУЛИЯ БЕЛ