Не знам дали ми хвърли стръв,

но идейки сама насреща,

залюбих я от поглед пръв

и пламна в мен искра гореща.

Със грациозната походка,

с поклащащите се бедра,

с какво ли всъщност ме прикотка,

така и хич не се разбра...

Но ето – на разходка в парка

поехме двама в близък план:

тя – изкусителна рибарка

и аз – един лапнишаран.

То бе любов, то беше чудо...

И резултатът бе такъв,

че „век” след влюбването лудо

проклинам оня поглед пръв.

Едно ме свързва днеска с нея –

копаем си взаимен трап.

Не знам кой вятър я довея,

но по-добре да бих бил сляп.