Все съ чудя кой човърка дувара
всяка вечер гат припадне нощта.
Караконджул ли?! Ку мъ набара?!
Ще гу фрасна по главата с тисла!
И пудписал съ. Чунки ш` съ угадя…
Постарал съ- вратата замяза редне.
Кат в музей - грехота да го `згладя…
Пък и кат съ изпиши, сигур ш` спре…
Без туй дума от мене как съ извзема,
не млъквам даже и когат си заспа.
Кат на дядо Роско ми мяза тая поема
дълго, дълго ши трябва съ благодаря.
Мъ комшийта е пойче от …всичко.
Той и кат мъ ядосва, не сторва беди.
А кога съ кара чурулика кат птичка…
по ноти, с ключ много сол ги реди….
Свикнала съм му. Не придирям.
(кат огладнея ставам кисел лимон).
Обаче търпи мъ и дорде извирям
кат джибри приврели в бидон.
Какви бан`ца прави, кога му съ иска
блажно, от опушен`то ланшно мезе.
Нищо, че ракията от каната плиска,
в мазето съ залости. Не е хич гевезе.
С кеф дървца ми нацепва зимъска,
с пителя съ бори, от магар`то съ кри.
Зарад мене с кал веднъж съ опръска
гат на глидачка ходи и после напи…
Не го давам за нищо, безценен е даже.
Комшията ми мяза същ`маникен.
До Луната летя, на Хавай ще се покаже.
Комшийта ми е златен на степен n`
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me