Коледен кошмар
Звънят медени звънчета
По сгушените хорски къщи
Трепкат коледни дръвчета.
Коледа е! Никой не се мръщи!
Само аз седя намусен
И въздишам с тежък глас.
Чопля по сладкиша вкусен
И тъгувам самичък у нас.
Коледа е ! Онзи де се бави ?!
Всеки своя подарък вече си взе!
Шейната може би си прави
Или е починало някое джудже ?!
Писна ми да чакам сам,
Да бленувам подаръка скъп.
Абе, аз вече съм голям!
Ще го търся, не съм тъп!
Излязох плахо в коридора
И по стълбите зашмулих.
Показах си носа на двора,
Очи в тъмното опулих.
Щракнах лампата и с ужас видях
Червена шапка, стърчащи ботуши.
Познах тялото и изкрещях
Гледайки Шаро отстрани как души.
На една страна захвърлил торба,
На друга лежи окървавена лопата.
От побелялата старческа глава
Капе кръв и попива в земята.
Дядо Коледа беше загинал,
Прострян във нашата градина!
Познах по израза застинал
Че не е пробвал през комина.
Явно е идвал сам към вратата
В тъмното като някой крадец
И мама го е праснала с лопата
Крещейки злобно: “Ах, подлец!”
Не ще имам подарък, уви!
Заплаках горко до трупа.
Наведох тъжно детски очи
И се проснах на снега.