(из цикъла \"Вицове в рими\")
Седях си в бара тъжен и унил
след скапания ден, когато с гръм
нахлу отвънка някакъв дебил
облечен като рокер. Аз не съм
със някаква внушителна фасада,
навярно затова и той реши
със мен да се изгарви, и злорадо
към масата ми нагло приближи,
и още недокоснатата чаша
на екс погълна, след което каза;
„ – К`во гледаш ме, бе! Май ще ме уплашиш!”
„ – А не! – отвърнах – Пука ми след тази
поредица от гадости, която
стовари ми се днес. От рано още
не ми върви! Откраднаха колата.
А в работата пък получих поща
от наш партньор (добре познато име),
че къса с нас. И шефът, побеснял,
развика се, набързо уволни ме,
и ме изгони. Разтреперан цял
прибрах се в къщи. В спалнята жена ми
заварих с друг. След бурния скандал
изгони ме и тя по риза само.
На улицата, още не разбрал
какво се случва, взех едно такси
и тръгнах напосоки. Чак когато
до тука се домъкнах някак си,
усетих, че забравил съм в колата
портфейла си. От всичко отвратен
поръчах си уиски, и отрова
във чашата си сипах. Но на мен
нали не ми върви! Ей на, отново
уискито погълна ти. Така че
какво ще правиш хич не ми и пука!
Ще те помоля, копеле, обаче
да си разкараш мутрата от тука!”