Звъни телефона и се къса, не спира. Вдигам аз.
Чувам отсреща да звучи силен мъжки глас-
\"О, любима пристигнах със скоростта на светлината!\"
\"Долу съм пред входа! Отвори ми моля те вратата!\" 

Аз отварям сънен очите и и шумно се прозявам.
Гледам часовника- два през нощите минава.
\"Кой ли може да звъни на пожар по това време?\"
\"Сигурно е някой близък? Дявол да го вземе!\"

И тръгнах засилен да отворя вратата изведнъж,
но се усетих че има груба грешка- \"Аз съм мъж!\"
Онзи не спира да звъни, ще счупи звънеца.
Чак от сън се събуди нашата съседката Цеца.

И аз какъвто съм си страхлив събудих жената
да и разкажа с подробности точни новината.
Тя изскочи като тапа и влезе в просторния хол
да ми донесе спешно хапче за под езика- валидол.

На ръце ме заведе в спалнята и ме зави с одеяло
че съм изглеждал доста притеснен и блед като цяло.
Каза ми да дишам дълбоко и спокойно да живея
че няма нищо страшно- господинът търсил нея.