(из цикъла \"Вицове в рими\")

Живееше си Ванката щастливо
и безметежно нощи, дни ергенски.
Не страдаше от липса на красиви
и секси мацки – всеотдайни фенки.

Но за беля, комшията Станой
ожени се. Съпругата му млада
излязла беше сякаш от „Плейбой”.
И Ванката усети, че си пада

по нея здраво. Всеки път когато
я срещнеше, подхвърляше й; „Скъпа,
вълшебна си! Повярвай ми, жената
на моите мечти си!” И отстъпи

накрая тя. „Добре бе, ала аз
не съм ти мацка лека... за закачка...
Щом искаш ме, очаквам те у нас
по обед утре, но с дебела пачка!

Хиляда кинта и съм твоя цяла!”
„Сериозно ли!? До утре!” каза той.
И точно по обяд с дебела бала
банкноти цъфна нашият герой

на прага й. Какво се вътре случи
не искам да описвам, но ще кажа –
каквото иска Ванката получи,
получи всичко, че в добавка даже.

А вечерта любимият съпруг
прибра се и попита от вратата;
„Днес по обяд Иван да беше тук?”
Изтръпна тя! Помисли си горката,

че някой зложелател я „гори”,
но отговори; „Беше... да... „. Станой
попита я; „Остави ли пари?
Донесе ли хиляда кинта в брой!”

„Донесе... да...\" отвърна тя. „Ей, браво!
Сериозен пич излезе! Идва вчера
при мене той и казва ми направо;
«Брато, веднага трябва да намеря

хиляда кинта! Утре на обяд
ще ти ги върна!» Браво на човека!
Излезе честен... даже ме е яд,
че отначало се съмнявах леко!”