Грейна слънце. Топло стана.
Дедо Гошо замижа. И си спомни...
Еее, отдавна...
Мъжките си славни времена.
Живна сякаш. С бодра стъпка
хвана си бастуна за ръка.
И по пътя, поутъпкан...
пред дома на доктора се спря.
- Докторе, мерак ме гОри,
ама пусто... възрастта.
Лек за моите неволи...
Дай ми! Да се утеша!
- Дедо Гошо, слушай, слушай!
Ще ти дам вълшебен хап!
Вечер в супата на Гицка
- по едно и... нямаш яд.
Дедо Гошо позагладИл
мъдрия си сив мустак.
И усмихнато потъркал
по брадата чуден хап...
Ала нещо го зачопли,
зачовърка изведнъж -
тези докторски повели
май не са измислени от мъж...
Как така eдничко хапче,
чудодейно, (тази нощ)
ще събуди спяща дълго
от години мъжка мощ...
И така умислен Гошо
го измисли (де късмет)
да хързулне и на Гицка
и на себе си... по пет...
****
Хапна Гицка и кат грейна...
Гошо жадно замижа. Искам мъж - отрони Гицка...
Искам го, и аз го искам.

(дядо Гошо проехтя)