Тръгнах на интервю за работа и реших -
сложих си сако и с бяла риза се премених.
Бях кротък и от срамежливите момчета
викам си - \"Дано да ме споходи късмета!\"

Крачих бавно по пътя със стъпка вяла,
а врабче ми се изцвъка върху ризата бяла.
Нямах никакво време да се върна у дома
и никъде по пътя си не срещнах чешма.

На всичко отгоре беше много кално
и една кола ме окаля съвсем банално.
Вече бях станал за всичко пишман
и се хлъзнах на една коричка от банан.

Не ми стига този голям резил - \"Егати!\"
Някой нагло ме замери с червени домати„
Така оклепан от главата до ушите бях
и в един забутан и затънтен вход се сврях.

Взех да събличам-риза, сако, панталони,
а едно бясно куче изкочи и ме подгони.
Хукнах да бягам като ужилен точно,
а един полицай ме арестува нарочно„

Помисли си че дъската ми хлопа
и ме зарадва с една солидна глоба.
После ме качи в патрулката проклета
както си бях останал по долни гащета.

Но нещата се развиха още по бетер,
  изтупа ме в един психо диспансер.
      Вместо интервю за адвокат -
         изкараха ме психопат!