StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,389
   Потребители: 12,329
   Автори: 3,982
   Коментари: 305,338
   Точки: 2,631,679
   Съобщения: 126,137
   Лексикони: 4,477
   Снимки: 10,743

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ГОЛАТА ИСТИНА

 

Бях почнал работа на щат
в сатиричния театър.
Тогава бях все още млад.
Свободен и в косите с вятър.

Не беше нужно да се моля.
Късметът ми не ме подмина.
Дадоха ми главна роля
на пациент и то с ангина.

Направих се на омърлушен,
ужким че съм болен значи...
Един такъв на вид споружен
и чакам преглед за илачи...

А колежката ми - тя не трае...
Раздава го на докторица.
В престилка бяла си играе.
Грижовна като гургулица.

"Седнете тук на този стол
и разкажете за проблема!"
Не разбрах и се съблякох гол.
"Извинете ме! Аз имам хрема!"

"Но, нали ми казахте ангина?
Защо тогава сте без гащи?"
"Не ви разбрах и май ми мина!
Така де... гърлото ми дращи!"

А може от една настинка
да слезе някак по-надолу...
И после - рентгенова снимка...
за това съм с тяло голо!

И изведнъж във кабинета
нахлуват двама със сатъри.
А докторката ги изгледа -
"Това са белички кахъри!"

"Как така? Та те са бабаити!
Крадци и прочее, извън сюжета!
И с тези мускули набити....
ще ни направят на мезета!"

И както си стоях на стола
пред тази мила докторица
останал по истината гола
излезе ми една стресница.

Забравих за сценична треска
и скочих право през декора.
След мен пейзжа се оплеска.
Аплодираха ме всички хора.

Колежката ми - "Що за смут?"
Зад мен извика гръмогласно.
Аз провикнах се кат луд
и мястото ми дойде тясно.

На кино отиде цялата сценка.
Озовах се в скута на една баба.
А тя ми беше върла фенка
и с поглед жаден все ме зяпа.

Недоизлекуван и с ангина
спасих се от онези психопати.
Ръкопляскаха ми от дет мина.
Близки, приятели, познати...

Мислиха си, че е по сценарий
и че аз съм талантлив артист.
А то какво излезе? Малииий...
Три пъти ме изкараха на бис.

Нямах време да реагирам
и с едно перде се загърнах.
Без дори да се маскирам
пак на сцената се върнах.

Та значи онези бабаити...
Дето ми събраха очите...
За нещо са били сърдити
и просто объркали вратите.

Видях, че бабата наднича
скрила се зад едно кьоше.
Забързана към мене тича
и ми дава клонка индрише!

"Мерси! Но нямаше нужда!"
Изчервих се и нали бях млад?
Аромата му така ме възбужда...
Ще го сложа в някой мармалад!

автор- Красимира Димитрова


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Хумористична
публикувана на: 2018-02-24
прочитания: 89
точки: 15 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход