С устни ще те нарисувам -
се пееше във песен стара.
Искам пак да те сънувам,
полегнала на моята китара...
А струните потрепват нежно -
в такт със пулса на сърцето.
Затворила очи небрежно -
с крака нагоре към небето...
Кротка си, но огън палиш,
дива страст гори във мене.
Дойдеш ли да ме погалиш -
ще си изгоря без време...
Но ти не идваш, хич те няма
и спомен нямаш, че те чакам.
А мъката ми е голяма,
започвам май да се оплаквам.
Облизвам сухите си устни,
с очи до болка впити в мрака.
Измамница си ти изкусна,
но пак сърцето ми те чака...
Не идваш, не и тази вечер,
пустее есенно паважа.
В главата ми бушува вятър -
отново сам ще се накажа...
Ще взема тъй да се напия
от мъка и от болка силна,
със вино, че и със ракия,
че като талпа ще се килна...
А ти се радвай, пей тиради
и тържествувай на амвона!
Но не очаквай ти награди -
сама играй си на пилона!