StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 160,387
   Потребители: 12,303
   Автори: 3,975
   Коментари: 301,227
   Точки: 2,620,980
   Съобщения: 122,362
   Лексикони: 4,471
   Снимки: 10,770

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Ех,Пеньо!

Ех, Пеньо!

Седя замислен в мрачната стая
на моя неповторим панелен блок,
разлиствайки книга в хола- ей тая
с твърдите кориции смисъла дълбок.

Навън виелица усилено бушува
и едри капки тропат по стъклата.
Чувам как съседът долу псува
и удря със юмруци по вратата.

А аз чета за поета-строител
Пеньо Пенев и продължавам
като съвременен мислител
над нещичко да разсъждавам.

Прозорецът изскърца като да покаже,
че бурята в нова гонка се увлича
и виждам с ужас по стъклото даже
как тихичко дъждецът вътре се стича.

От тавана също- глухо, монотонно
капчици се спускат и по шкафа тропат.
Така е при нас в блокчето бетонно,
макар да няма дъски да му хлопат!

Интересната книга ми мъти главата-
чета как строили завода.
Очите ми жадно попиват словата,
а ръцете- водата по пода.

Нослето подсмърча от студ зачервено
и току си покаже гласа изведнъж,
но аз не се оплаквам,че е студено-
чета си кротко и се държа като мъж.

Само един въпрос си задавам
и щях да питам поета ако беше жив.
Но понеже не е, така си оставам
да умувам кой прав е и кой- крив.

Пеньо, кажи ми, въпреки оковите
на времето, събрано в книги стари,
когато сте наливали оковите,
къде, по дяволите, сте гледали ?!

4.12.2004

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Хумористична
публикувана на: 2004-12-20
прочитания: 495
точки: 1 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход