Всяка вечер без да спрем
ходим в "Джордан" на кафе.
Поръчваме си тоник, лимонада,
а може джин, и уиски, и пина-колада.

Едната иска джин с малко фанта,
а другата кафе и сметана на аванта,
пък третата се фука с пина-колада
и пее и танцува за награда.

Седиме трите в опушеното заведение
наливаме се като агнета на заколение
и чашите пред нас растат, растат...
щастливи сме, а другите ако щат да мрат.

И песните са хубави, игриви
душата ти от нях не й се свиди...
поглеждаме в джоба - пари още има
ще стигнат за три уискита и малко вино.

Салатка ще ни дойде тъй добре
и хоп поръчваме от скъпото мезе.
Повдигаме глави - тъмно е навън,
а нас избива ни насън.

Последно уиски и последен джин
а после - вкъщи и да спим.
До дъно пием всичко, що е върху масата
и плащаме си сметката на касата.

С триста зора, с падания безчет
на четири крака прибираме се в пет.
А сутрин с гаден махмурлук
ни чесън яли, ни яли лук!

P.S. Лирическите героини сме аз, Данка и Нина!
За съжаление, отдавна вече не поддържаме връзка...