Със съседа спорим научно
има ли яйца волът,
а жената само ме бута:
- Стани, пак падна от стола!

Не й обърнах внимание,
ми, щото, ...
таковата ...
Ми, тя е без звание!
А пък всички твърдят, че била
врата на умната ми глава!

Затуй да задам искам
аз еретичен въпрос:
- Отдавна полунощ мина,
а защо не казваме тост?

Изправих се аз на краката,
чаша поисках да вдигна.
Но после, разправят, че чули
само: - Защо ли не пийнем?

Жената в мен мрачно се втренчила,
не помня после що стори,
а на сутринта ме намерили
да спя, подпрян на стобора.

Та бива ли, вие честно кажете,
порива на душата да не разбират
и така да се отнасят с мъжете
или к’вот кажем – да се препират?

А кат' ми мина главата,
нали не съм чиляк прост,
съ сетих - ми тя мъ ривнувала,
щот' все търся не нея, а тост!