С баба Лъчка го сукахме,  въртяхме
и на края на трапезата пак спряхме

 

 

Виж ко, върни амбалажа,

колана скъсания си ми дай.

Си запътъркала по паважа..

Суркаш ги, тъ ни съ трай!

 

Слуха ми зна`ш е тънък, фин

ни мой така  гу нараняваш.

Стъпвай па дьо дьо, не пишкин-

сякаш нива разораваш.

 

За ко тий тебе амбалажа?

Само пълно има,ни са смей!

Ку ти иде млогу шума ут паважа,

градскътъ пивица шъ викна да ти пей!

 

Мойте пантофи са пуследнъ мода

на димукрацията са лице,

на кой не му е сгода,

нека търлици си плите!

 

Амбалажа ли? Кък за ко?

Гу зафитирквам отмъ в казаня.

Ни си помисляй за онуй сабо!

(Тогаз на дуел ш` т` пуканя).

 

Мудерна била, глей я ти…

Оркестър иска да ми води.

Курумпираш мъ! О, спри!

Ти мязам захарни заводи?

 

Ми мязаш ми!Се тъй си сладка!

Муфите лазат се връз теб,

ма имам мухупляска да ти кажа-

ни бой са!Сичку ший у ред!

 

Да знайш,нема дам ти амбалажа!

Наминаф снощи край идин казан!

Чиляка арен беши,ма пудфана,

ракийца дади у плетен дамаджан!

 

Ни гу извъртъй къмту мени

(напръскала съм съ със Райд).

Затуй  фърчат кат упоени

кат да са пили мента +спрайт.

 

Тъмън ши имаш да ги сменяш

дамаджанта кат я присушиш.

Га ги бракуваш, ила при меня

ти дам галоши, да фани дикиш!

 

Млогу алтав тий парфюмя,

изветрел е тоа Райд!

Пак та кацат, гаче да си диня

сочна, крадена през плет!

 

Ти ни са заеждай, моля

с мойта обувчена мода!

Виж кви са ми арни и диви,

джапанки мои,че и пруветриви!

 

 

Алтав, Лъчке, ти и носа

щом ни мой да го усети…

С динята мастика ш` донса

да си пийнем тука двети…

 

Белким пък съ окунсенсим,

тук на сянката по пладне,

си хортувами, ши денсим

пък твойта мода ку ми падне…

 

Мойта мода ти устий я,

идвай, давам и мезе!

Даж фустан ши си навия,

чи йе фносну жарсе!

 

Умна мисла си ми дала,

за таквози дамску соаре,

ти наливай,ни са давай,

къделята-котака да преде!