(из цикъла \"Вицове в рими\")

„Мила мамо, много съм щастлив
да ти пиша, че си имаш внук.
Кръстихме го на баща ми, Стив...
тъй на Стефан, мамо, викат тук.

Той роди се преди десет дни,
пет кила и двеста грама, мамо.
Купихме му вече пелени,
памперси и всичко друго, само

за беда, кърмата на жена ми
секна скоро, тъй че се наложи
да наемем чернокожа, мамо,
да го кърми... Неговата кожа

сигурно навярно затова
много бързо взе да почернява
и е вече с къдрава глава...”
По нататък той й обяснява

как го гледат, дневния режим,
грижите за бебето, живота
в Щатите какъв е... Ще спестим
всичките подробности в писмото.

Майката отвърна; “Мили сине,
радвам се, че вече си баща...
че щастлив си...” Просто ще подмина
тук традиционните неща

от писмото, но един пасаж
ще цитирам; “Сине, като бебе,
спомням си, на село не еднаж
с краве мляко храних те и тебе!

Сучеше и чакаше кога
пак шишето ще напълня, сине...
Явно затова сега рога
никнат ти, след толкова години!”