Дукладна

Утностну: Киткатъ (т) на Мара

( По повут: Маро, мъ, на куйя странъ ти й киткатъ? )

Ши пояснъ: Мара мъ пукани на кайве!
Ама язе кът ни чувам. (Лани слон
ми стъпа баш на лявоту уше...)
Е, ама и тъй съм си дубре.
Грабналъ съм джисиема,
Мара убиснява де живей.
Слушъм, мигъм, викам си: Ехей!
То билу толкус просту , `начи -
щом кът прочитъ риклама „Киткъ”,
значи Мара тамъ ши мъ чакъ.
Ама чудя съ, тъз китка тъй ли не й увяфнала?
Хм, ни знам... Мъ, ш` съ прайя, чи съм въсприняла.
Инъче, кайве ли? Нъцки! Нари...
Гледъм и си думъм:
„Сал пу тос сокак не си брисала, Недо.
Амъ пусто, щом къто си пощурела, тръгвай
пак Михаля да си гониш!”
Леле! Не, бе, объркаф съ!
Мара диря, чи да пийми пу идно кайве.
Щот бис туй Михал ни гу пузнавам.
Пък с таквис кайве не пия!
`одя си, димек, въря си –
Търся китки некви – пу риклами.
Тука китка, там - `мъ няма.
Оф, и зех съ притиснявъм.
Грабнах джисиемъ, викъм:
Маро, нещу мъ пуднасяш.
Нема китки нийде пу дувар`те.
А пъ тя: Вър`и, ши додиии.
(Ши ми доди ли?! – Мъ га ма няма!)
И пу тос сокак, кът свийш
у дясну, там на края на дуваря,
„Киткат” пиши, не ръзбрали?!
Кът пудминиш, и у нас си.
Кък да расберъ, мъ жено, тооо
у ваши селу тес дувари толкус многу.
Амъ, тъй кажи, бре женооо!   Што мълча си?!
Взеф съ притиснявам, припотявам...
Ас пъ мислех китки да намера.
И кът вида китка, сякъш чи у вас съм!

п.п. Е, намериф де живейе Мара,
и съ прегръщафми! Щот идно ми беше
думиляло... И кайфенце пихми
дажи край дуваря.

              потпис: ни съ чите