Сама ши ти разпраям кък са случи!
Тооо, млогу мъ йе срам, ма кво да прая!
Дорде сми живи на акъл са учим,
да мойм да изпрустейм най накрая.

Яс винаги си бешех твърде слаба,
ма напуследък трупнаф килуграми.
У наши селу няма жиф арабин.
Ут де са взе, пруклетника му гадин!

Га мъ видЕ са сурна ут дуваря.
Изглежда мъ йе зяпал, дукат копам!
Кът взе: \"Силям алейкум\" да пуфтаря,
напрау мислех с нещу да гу лопна!

По жисиема цял ден мъ турмози,
а нощям ми подчуква пу вратата!
Изпрати милийон нам колку рози...
(Тооо мож да мъй пумислил за умряла!)

Закупил ми напрау самулетя,
дан мъ пристисквът разни изотзаде!
У Кайро ми пустилаха пътеки...
( Щот сигур да н\' са плезна и да н\' паднъ!)

Натика мъ в прикрасна лимузина,
а аз ривах за нашиту магари!
У ляву, ф дясну... гледам, фсе пустиня!
( Уш беши убищал да имат палми!)

Закара мъ у замък. Чи кът писнах!
Врищъ и искам плевнику у селу!
За осем деня ептен му бактисах
и речи: \" Нье! Ни си дустатъчну дибелъ!\"

Придложи сто камили, ма утказах!
Яс искам да съм българчи свубодну.
И чак у наши селу, гату кацнах,
заклеф са никъде въпще дан ода!

Сига си копам... с пушката приз раму.
Пливя си, натурявам, \'раня пилци!
Така ми й милу ф роднатъ ни слама,
законну сал Гуран да изнасилствам. :)