подзаглавие
Дядо Рос е притеснен, затуй ма пита мен
Бабо, Краске, тоз Кукорчо
що съ пра\'и на отворчо,
а домат не засади -
окопае, оплеви...?
Щот шъ тря\'а за ракийка
га покани мъ кумшийка
или в кръчмата сберем
все юнаци - все серсем...
Дядо Рос, ни тривужи са,
за комшийката си, погрижи са.
Има той* домати арни,
под найлона му са - парни.
Краставици й\' посадил,
по размери даже подредил.
И ракия - да отрязва -
от един момент - сама приказва.
Тя ш\' приказва, аз ши млъкна,
нищо, че така ш\'помръкна.
Чи ку режи тя такава,
де шъ спя, куга ш\'съ ляга?
Щот за пуста Заплесия
сичко искам да открия...
Кой мъ мене шъ омайва -
образа й да извайва?
Съня е губене на време,
но ако много т\' са придреме
ей ти селската поляна,
в лунна светлина обляна.
Или ти са иска легло меко
и затуй караш от далеко
щом за Заплисия питаш
дал ши мойш да опиташ?
Шъ упитам, що да не -
имам силни две нозе...
Между них сега е скрито,
туй що много\'й дяволито.
Аз макар сега да питам,
ич на баби не налитам,
ма нали съм язе мъж,
търся ги на шир и длъж.
От опит, гащити не падат
дяволито- баби припадат.
Така разправят ми мъжети,
пък било скрито- къде ти?!
много ти широк кръгозора?!
Да ни си видял ти зора...
Чи в село няма ли жени?!
Какво та, дядо, притесни?!
Не чи нещо притесни мъ,
ма ут дету и да мина
се съ крият тез жени,
га че погледът боли...
Искам с тях да поприказвам,
аз на думи не отказвам...
Няма даже да ги лъжа,
че за тях съм точно мъжа.
Кък?! Баби да мълчат?!
Ни мой \"Здравей\" да ни речат?!
Тука има няква грешка?!
Барни са в по-тъй дрешка.
И иди с букети и бонбони.
Ни моят ти напрай фасони
Усмихни са с стил Бонжур.
и ши напрайти купон щур.
Интлигентна нъл\' йе баба Ана,
де съ скри, къдя съ дяна?
Тя от сички най-дубре
знай на кой - кво му съ ще...
И на мене шъ пумогне,
с нещо мое да мъ трогне -
вместо пуста Заплесия,
друга баба да открия.
Баба Недка все плете -
ич за мен, да чуй, не ще,
а пък пуста баба Мара
все за нещо ми се кара.
Пак съ взира кака Вътка
в мойта малка - ню-ню - глътка.
Яко лъжи баба Валка,
че придумвам я за свалка...
Ми ни съм такъв човек -
приближавам веки век.
В мене нищо не издиша,
само малко дет мириша
на какво - е, то се знае -
скоро май ще се копае
и край БДИМ, за некой ров,
дядо Росен е готов...
Тука вече мъ ядоса!
С тези мисли м\' халоса -
ров един ей ся ш\' ти дам.
Що та слушам аз, не знам?
Много рано ти е тебе,
зад 3 D- то ш\' с\' требе
спец. дединко да стой.
най-доброто предстой.
Рано зер, то - закъснях,
пощурях и... оглупях...
Бабите ви, все засмени,
радост са ми те на мени...
Дедовците - укумуш,
ма със тях не мое \"гуш\"!
Само може у кръчмето
да целуваме шишето.
* - Кукорчо