StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,747
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,001
   Коментари: 318,348
   Точки: 2,646,184
   Съобщения: 154,689
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,766

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Дежа вю

               Сбраха ми се пет етърви, пет етърви – пет свекърви, пет свекърви – пет съседки, пет съседки – пет кокетки, пет кокетки – пет клюкарки, пет клюкарки – пет пожарки: дърта Мика – зла в езика, църна  Цана – повлекана, тънка Нушка – люта чушка, кипра Пашка – богаташка.

        Сбраха ми се под жасмина на етървата Ирина.

        Първа рече стрина Мùка, с дяволчета под езика:

        –Де отиде, мари Цано, тази сутрин рано-рано, дъщеря ти, дълга Вèца?

        –Ще ти кажа, како Мùко: Вèца пòйде у кумеца – искал  да му побабỳва…

        –Въх, не думай! – скокна Мùка – Кум ти да не би да ражда?

        –Пепел да ти й на езика! – Мъж е Лазе, знам го азе… Глух е, Мùко, и не чува…

        –То на глух се не бабува, ам се бае, мари Цано –  чуруликна хитро Мùка.

        Прихнаха, ракийка пиха, с бяло сладко се гостиха, после хурките вземаха и вретената запяха…

 

        Цана, под очите църни, мисли Мùки как да върне. Сети се, че след Девети, дèверко ù, Мùкин Цвети, беше хванат на камара с даскалицата Тамара…

        –Мике ма, – започна Цана – що му биха барабана на мъжа ти – Цвятко кмета – горе-доле, по дерета, из селòто, на пазара – братята ù на Тамара?

        –Ууу, сестрице-деверице, късофуста, хлевоуста! С хули хорски ли се храниш, вместо мъжов брат да браниш? – викна Мика разгневена – Питам ли те аз за Гена, твоята сестра коварна, що се върна ошкембена лятоска без мъж от Варна?

 

        Скокна Мика подлютена, бодна Цана със вретено. Бързо ги сподири Нушка – Цанината вярна дружка. И на Мика се развика:

        –Да мълчиш, че ако рекна, веднагà от зор ще клекнеш! Твоичкият повелител, овчият осеменител, знаеш ли какви ги върши, щом пред него стан разкърши всяка селска бездеткиня? Я, каква ми стана синя!

 

        Мика в миг се ококори, чудеше се що да стори, що на Нушка – люта чушка да рече и да озори. Зяпна, ала не можа горката нищо да рече с устата…

        Вместо нея стана Пашка. Фигурата ù юнашка стресна Нушка с реч-градушка:

        –Ти на Цана адвокатка… ли ще ставаш, патка с патка?! По-добре си виж децата – скитат дрипави в махлата. Я, мъжа си, девер  Ристи, поспретни със ризи чисти, че свекървата Калина, щом се върне от чужбина, може да ти каже чиба, беж в бедняшката колиба на баща си Тодораки, дето въди само свраки…

 

       Разтревожена  Ирина, хукна вкъщи, бръкна в скрина, взе в ръцете си  икона и кутия с пет бонбона. Спря се. Грабна и пищова, мир да въдвори готова. Върна се набързо в двора и видя отвъд стобора да надничат чужди хора…

      Под жасмина, в люта свада, в някакъв етюд от ада, сякаш нинжи костенурки, се сражаваха със хурки нейните пишман етърви, целите одрани, в кърви…Огън мятаха с очите, скубеха си с бяс косите, а езиците им люти клетви бълваха нечути:

      –Тъй,  била  съм,  Пашке,  патка! Ти  дан’ си  пък  депутатка,  кат  онази  адвокатка – в парламента като квачка, дето клочи – съща врачка? Може да’ й в устата хала, ала куца ù морала…Нек’ кат нея си с гавази, ам’ народът да те мрази!     

      –Теб,  пък,  Нушо,  жълта  крушо,  дето  в  партии  се мушиш – нека  с  подкуп да те хванат, изборите щом настанат – викна Мика, зла в езика.

      Не стърпя се веч Ирина, стигна бързо до жасмина и в ръцете със икона, като попа от амвона взе за мир да каканиже, за да им спаси престижа. Спря и вдигна си пищова с него да гърми готова:

      –Стига  сте  се  драли  с  думи, като депутатски чуми – цял ден, дето им в ума как да правят парлама…С  нас играят  си  на жмичка и със пòпова лъжичка ни разсипват  във паничка постна бобена чорбичка…

 

      Ала   лютите  етърви, жадни  за карбù и кърви, с хурки погнаха Ирина в разцъфтялата градина.

 

      Смях разля се зад стобора, весело жужаха хора – тумби, сбрани за сеир – бой подклаждат вместо мир, като в парламента роден, дето четвърт век негоден, скапа цялата държава, а народа си захвърли в пропаст черна, пълна с плява. И оттам изнемощял  пита той, не проумял, де е пуста Демокрация в тази родна ситуация. Вижда само плутокрация със навирени гърди, върху  бедната ни нация непрестанно да пърди…

 
Касиана Йоани (Пенка Станчева)


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Хумористична
публикувана на: 2014-01-12
прочитания: 432
точки: 19 (виж далите точки)
коментари: 13 (виж коментарите)
препоръчано от: 13 (виж препоръчалите)

Вход