Бодро се провикна Данчовата мама,
тук, насред селото, досами мегдана:
\"Син едничък имам и ми е юначе -
мишка като види, крие се и плаче.
Гордост ми е скъпа - хубавеляк строен,
ризата му бяла, прал я дъжд пороен.
Гащите - съдрани, но... не са му лоши.
Мама ще му купи лятос и галоши.
Майстор е за приказ, с яка е гърбина -
цял пирон забива за една година,
чудо градинар е, няма кой да спори -
храсти да подреже и плета събори.
Най-обича Данчо с пушка да ловува -
бръмбар ми донесе, три дни го лекувах,
заек щом пребяга през комшийска нива,
хуква и заляга в гъстата коприва.
Веселяк е славен, пее за двамина,
чуе ли го - бяга момкова дружина.
Булка ще му диря, че да се задоми!\"
Ха сега да видя, стиска ли ви, мОми!?